“Историята на нашия, българския комшулук - казва Марко Семов – е кажи-речи историята на нашата самобитност, обичай и морал.” Така е вероятно, но какво да кажем на децата си, които нито знаят какво е това нещо, нито са виждали малките портички между два съседски двора?! Излиза, че вече нито самобитността ни е самобитност, нито обичаите ни са обичаи, нито моралът ни -  морал...

През 1869 година Христо Г. Данов пише:”Един влязъл в кръга на училищното настоятелство, и от за касиерин, ама не за друго, а само за да накара учителя да му пазарува от бакалницата.” И още:”В село О...учителят не стига дето служи за учител, за метач и писач в общината, но трябва да ходи с първенците и на всякой зияфет или такова нещо, гдето се пие и пее, защото бил гласовит.” Вижда се, не сме се променили  кой знае колко оттогава. И учителите ни, и настоятелите, и първенците са все същите нашенци, достойни за презрението на възрожденеца. Всъщност, по-лоши сме, защото учителят който Христо Г.Данов страстно защищава, сега ходи с охота “на всякой зияфет или такова нещо, гдето се пие и пее” и гледа всячески да се хареса на първенците...

Не е за чудене, че и свещениците са оплакали Г.Димитров във вестника си “Народен пастир”. За чудене е обаче, че в същия този брой от 8 юли 19949 година, председателят на свещеническия съюз, докато оплаква, казва: “Ние, народните свещеници...ще осъществим неговия идеал!” Идеалите на църквата, знаем, и “неговият идеал” са противоположни, но слава богу, че скърбящият свещеник не се е изтървал да каже “народната”, наместо православната църква. Друг скърбящ свещеник обаче нацяло се е изтървал. Той е написал стихотворение с многозначителното заглавие “Жив е Димитров”. И това вече е светотатство! Защото Ботев може да слави подвига както си ще, той има право да измисли онази изумителна метафора. Обаче, когато един свещеник казва, че е жив някой, който всъщност не е жив, той отрича едно от тайнствата на църквата. Въобще, знаехме, че много от свещениците ни блажат по пости, но –оказва се – те имали и далеч по-големи грехове...

Българинът, според един съвременен писател, се чувствува най-добре, когато е в стадото. И гледа да е по центъра, на завет, или по-напред, близо до овчаря. Може да се поспори, вероятно, но е сигурно все пак, че мнозинството от нас не знаят или не искат да знаят това, което е знаел още Марк Аврелий. Императорът-философ казва: Задачата на живота не е да бъдем на страната на мнозинството, а в това да живееш с вътрешния си съзнаван от теб закон...