ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ
“Президентът Георги Първанов не е участвал в ловни събрания, макар че на 1 март т.г. е бил в планината в района на град Симитли, признаха от "Дондуков" 2 вчера. Той не е имал прояви, които противоречат на трагичните събития, допълват оттам.”
На туй място един друг титаничен българин казваше: “Край на цитата!”
То хубаво край на цитата, обаче това, с извинение, съобщение на прессекретариата на пустия му “Дондуков” 2 лично мен ме върна точно 21 години назад – чак във времето, когато бъдещето у нас беше светло, а Западът се занимаваше само с провокации.
Тогава нашите вестници гордо препечатаха точно такова едно съобщение на ТАСС: досущ като в едноименния роман на Юлиан Семьонов, ТАСС беше упълномощена да заяви, че, така и така, на 28 май 1987 година някакъв самолет се е приземил незаконно В РАЙОНА НА МОСКВА.
Въпросният район всъщност беше баш центърът на Москва, нейният Червен площад, самолетът беше "Чесна 172В", с който един келеш, 19-годишният Матиас Руст прелетя половината европейска част на Съветския съюз, направи кръгче над Кремъл и кацна до стената. После излезе, започна да вика приветствия и други лозунги и да раздава автографи.
... Честно казано, не разбрах кое точно е толкова осъдителното в този ловен излет. Нали не е било бракониерстване? Или да не би лисиците да са станали вече защитен вид, пък аз да не съм чул?...
Пък че сега се е случило точно онова, за което писаха вестниците, а не нещо друго, съдя по един простичък факт: въобще не ни беше казано КАКВО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ Е ПРАВИЛ ТОЯ ЧОВЕК В РАЙОНА НА СИМИТЛИ? Първанов ужасно обича публичността и ако е бил там, за да гали дечица по главите или да произнася слово пред поредния паметник, това щеше да бъде гръмогласно доведено до ушите и очите на всички ни. Неговите хора това го умеят и огласяват всяка негова стъпка със завиден хъс – чак въздухът трепери.
Въпросът, разбира се, е другаде.
Въпросът е там, че на нашите политици май им е станало тик това – моментално да отричат!... Първата им работа е да си пратят пресаташетата на амбразурата и тия да викнат героично от там: “Не отговаря на истината!” Вече имам чувството, че ако оня регионален вестник беше написал: “Президентът Първанов тази сутрин закуси” – прес-секретариатът пак щеше да обяви статията за политическа инсинуация. Какво е това? Синдром на гузна съвест? Някаква агресивна непогрешимост? Или нещо като държавен вариант на поговорката за жабите и за тяхното място в гьола? Тия хора така ли не разбраха, че всяко тяхно мрачно “Не!” вече автоматично води до нашето: “Аха, е, ясно: значи има една такава работа...”?!
Надали някой води подобна статистика, но вече имам чувството, че едно деветдесет процента от инстинктивните опровергавания впоследствие задължително се оказват грозна лъжа.
По този начин “районът на Симитли” изцяло прилича на “района на Москва”. С което обаче приликите свършват.
От случилото се в “района на Симитли” нищо няма да произлезе.
На бас?!
И все пак е интересно: какво още трябва да направи Георги Първанов, за да стане ясно, че няма работа в района на “Дондуков” 2?