|
Любомир Котев: Народопсихологии |
|
|
|
|
02/03/2008 04:03 |
посещения 372
 До сълзи ни разсмива вълшебният разказ на Чудомир “Изкласил”, но трябва да се смеем горчиво, през сълзи, а не до сълзи. Защото това, всъщност, е тъжен разказ за една тъжна действителност. В него духовито, но отчайващо точно е разказано как облича българина детето си за пред хора. Малкият нещастник от разказа е превърнат в истинско чучело от баща си. Той е принуден да срещне пъривя учебен ден с нови, но безнадеждно широки дрехи, които ще му бъдат по мярка след две-три години, т.е. когато ще са протрити и износени. И тъкмо тук е тъжното, българинът отново е скъп на триците и евтин на брашното. Докато шета на тъпотия та си, на глупавия навик, той тормози без смисъл детето си...
Има забравени пословици, които ни изненадват с дълбочината си. А са забравени, защото са мъдра, но случайно изречена, разминаваща се с националната психология, мисъл. Един типичен пример в това отношение е мъдростта :”Грозният никога не обича благородството!” Някак небългарска е тя и като мащаб, и като смисъл, и като мироглед...
Мишел дьо Монтен:”...Те си присвояват правото да съдят историята и да я изопачават в съответствие със собствените си предрасъдъци...”Монтен няма предвид авторите на учебниците у нас, разбира се, но казаното може да се отнесе към тях. Защото някогашни скудоумия, като терминът “монархо-фашистка диктатура”, се сменят с нови скудоумия, като евфемизма “османско присъствие”. А фактът, че комай всяка година у нас се пише нов учебник по история, е направено трогателен...
Габровци, знаем, играят хоро по терлици, та да се чува Севлиевската музика. Знаем и з акотките с отрязани опашки, за такъмите, и още куп небивалици. Има обаче поне два, недотам популярни анекдота, които изразяват не само психиката на габровеца, но и психологията на българина изобщо. Единият от тях е за търговеца, който нарочно турил неграмотно написана табела на дюкяна си, за да мислят клиентите, че продава простак, който лесно могат да излъжат. Другият е за майстора, който като праща чирака си за олио, го кара да вземе дамаджана пет оки, а после му пошепва тъй, че да не чуят мистюриите, сложи в нея само сто драма...
|
