|
На тази приказка май няма да й е щастлив краят |
|
|
|
|
29/02/2008 08:02 |
посещения 407
 ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ
Мдааа..., лоша работа стана сега!
Имам предвид, че има голяма разлика между това да си ПО-малкият брат от това – да си НАЙ-малкият брат.
На пръв поглед – разликата е една и съща. Но не е така.
Като си по-малкият брат, батьо ти си се грижи за тебе, учи те на батьовски работи, (дето се правят скришом от дъртите, разбираш ли), показва ти туй-онуй, може и една боза да те почерпи, ако се закълнеш, че няма да казваш на никого, дето си го видял с оная кака от гимназията... И така нататък. Простичък, удобен живот на по-малкото братче.
Обаче когато си най-малкият брат, а батьовците се окажат двама – става сложно. Особено ако двамата батьовци нещо са сдърпани помежду си... На кого да уйдисаш, на кого да угодиш, направо си е дилема, във всички случаи единият от двамата ще ти шибне един по врата и въобще има сериозна опасност да го отнесеш...
А пък когато работата опре до решение някакво – например да се опази златната ябълка от проклетата ламя... – ужас! Те ако батьовците са на едно и също мнение – пак иди-дойди. Например ако са консенсусни пичове и двамата и държат на това, на ламята да не й се дава да бара златната ябълка, защото те искат да си я поделят някак си – лесно. Ще си я поделят, говедата. На тебе, разбира се, няма да ти дадат, но поне няма и да ти отперят един по врата или пък да те сритат малко по-надолу.
Обаче ако всеки от тях си я иска само за него си?
Лошо!
Имам предвид, разбира се, пустата му позиция по въпроса за Косово. И за обявената едностранно независимост. Да беше станала тая работа преди 1989 година – лесно! Имахме си един батьо, та каквото той каже – това ще е. Ще му викнем едно “Ура!”, той ще ни черпи една боза и работата спи.
Да беше станала до преди да дойде Путин да ни понагледа кво сме, що сме – пак лесно: осемнайсет-деветнайсет години я карахме пак с един голям брат, който не че ни черпеше боза, ама обещаваше да го направи някой път...
Сега – нит’ тъй, нит’ тъй! Щото вече батьовците изведнаж станаха двама! И не могат да се разберат за туй Косово, мамка им! И единият си иска златната ябълка само за него си, и другият не ще да я дели с първия... Единият признава независимостта на косоварите и дори я приветства, другият вика: “Не! Това е един ужасен прецедент!...”
А ние какво да кажем при това положение?
И тук на помощ идват две неща.
Народните приказки и Тодор Живков.
Според народните приказки третият брат се прави на глупак и минава между капките.
Според Тодор Живков – снишаване му е майката, докато се ориентираме кой от двамата батьовци държи по-дебелата тояга.
Лошото е друго. Лошото е, че двамата батьовци все ще се разберат, кучетата, а нас пак кучета ни яли.
Искам да кажа, че както е тръгнало, златната ябълка ще си я разделят помежду си двамата батьовци и ламята, а за нас ще остане...
Да не казвам какво ще остане за нас, че вестникът може да се чете и от деца, р’ъйш...
|
