Пубертетна снимка от пъпчивия и период провокира тази 
Story moonless
 
Нощта се пробуди без топлата си нощница, настръхнала и вкочанена в чупливата зимна тъмнина. Бавно разтърка очи и се протегна да включи светлинката на лунния аплик. Не стана по- светло, само по- тъжно. Луната се сви избледняла в разредената мастилена паст, безмълвна и  безлична. Някой бе хвърлил камък по нея. Сега само звездите наоколо светеха по- ярко…

Тясно и беше станало в прегръдките на деня, изветряващи постепенно и неуловимо, докато тя линееше неоплодена. Душата и запулсира отчаяно в обрамчената клетка на злободневието и се почувства като ранена кошута. Поиска си свободата, мирисът на простора и мълчаливото бдение от висотата на  самотния и караул. Откъсна се смело и  като проточи кървава лига до убежището си  замря, забодена в тъмнината на собствената си неприкосновеност. Затвори очи, стисна устни, зазида душата си, изтъня и заприлича на протегната за милостиня  длан, увиснала в ефира.

Не можеш вече да  вдишваш лунния и дъх, захаросал сънените цветя в градината.

Не можеш вече да гримираш с ефирните и блещулки  набръчканата  земна кожа.

Не можеш да имаш  приземена Луна.

Но можеш да съхраниш душата и , вплетена като лъскава нишка в безцветието на нощите…

Можеш да и дариш погледа си и да стоплиш излинелия и гръбнак…

или просто да виеш по пълнолуние като върколак, докато викът ти издере плътта на  небето и падне в други измерения без лъжи и коварства, без време, надежди  и без… Луна

Ваня Велева