ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ
Случи се, че се случи да седна на една маса с едни политически сили. Хем, кажи го де..., основните. Даже си спомням кога точно стана тая работа: един август беше, двайсет и пет число или там някъде...
И като седнахме, те викат, виж кво, пич, хайде днеска да ядем само ориз, понеже да понесем заедно трудностите на прехода. Тия, викат, дето бяха преди нас, яли-яли, та се натаковали, масата – празна, хазната – празна, дай да видим какво правим сега с тия трудности на прехода, а?!
Трудностите ли казаха, тежестите ли, после преход ли беше, реформа ли, не знам, не помня, но помня, че казах: “Правилно! Давайте!”
И пристига съответно първият кашаварин на републиката и ни пльосва на всички в паницата по един черпак ориз от казана, дето уж се водеше за общ. Не че кой знае колко обичам ориз, само че те нали казаха, че щели сме да носим заедно тежестите на реформата... - само помолих за малко чер пипер, колкото да не е без хич.
По едно време обаче гледам: А!
Политическата сила, която ми се падаше тоя ден отляво, измъкнала някакъв кокал с поне половин кило месо по него! И си го ръфа на една страна.
Поглеждам надясно и надясно какво? Надясно политическата сила от тая ми страна и тя измъкнала някакъв кокал и мрачно си го такова!...
Оная, точно отсреща ми, по средата..., кажи го де..., в центъра на таквозто - тя наистина нямаше кокал, ама тя си ровичкаше гнусливо из ориза, та си бучеше на вилицата едни мръвки, едно нещо...
И им викам аз като човек:
- Ало, ей, чит! Кво става бе?
А те ми викат:
- Моля?!
- Какво "моля" - им викам. - Ти - викам на тая вляво - какво ядеш ма?
И тя ми вика:
- Е как какво? Агнешко - вика - с ориз!
- А така! - викам. Ами ти? - викам на оная вдясно.
А тя се обиди, ще й се невидеше, и вика:
- Пиле с ориз, но не обичам такива въпроси!... Ама то само докато му дойде времето...
- Ами ти ма? - викам на оная отсреща ми, демек дето беше в средата..., така де, в центъра.
- А аз - ми вика тя срамежливо - свинско с ориз.
Е не те е срам - й викам. И ТРИТЕ, викам, НЕ ВИ Е СРАМ, МАМА МУ СТАРА!
А те ми викат много учудено:
- Ама чакай бе, ей! Защо трябва да ни е срам?
- Ами - викам - нали си казахме, че днеска всички ще ядем ориз, та да сме понесяли заедно тежестите на какво там беше, а?!
- Е да де - ми викат те и трите.
- Е как "е да де" - им викам - като вие ядете ягнешко с ориз, пиле с ориз, пък оная там в средата направо свинско с ориз; как - викам - "е да де"!!!...
- Ами да! - ми викат те и трите в един глас, тия политически сили. - Въпрос на вкус бе, галфон! НИЕ НАПРИМЕР - ми викат - НЕЩО ДА ТИ КАЗАХМЕ, ТИ КАТО СИ ТУРИ ЧЕР ПИПЕР?!...
- А така! – викам. – Прецакахте ме, а? Нищо - им викам заканително – То пак ще дойде някой август и пак ще ме викнете, ама тогава ще видите вие!...
Демек – плаша ги!
Обаче те вместо да се уплашат, се смеят от сърце.
Казаха ми, че всеки път съм казвал така!...
И дръпнаха към Хисаря да дават пресконференция под клоните на позлатената ябълка.

Бел. Яс -  ЧЕТЕТЕ ВЕСТНИК ГЛАС! ТАМ И ИМА И ПОВЕЧЕ И ДРУГИ  НЕЩА