В условията на непреодоляната икономическа и финансова криза големите дружества със седалище в ЕС продължават да разчитат на научноизследователската и развойната дейност (НИРД), за да поддържат висока конкурентоспособност. Те са повишили инвестициите си в НИРД с 8,9 % през 2011 г. в сравнение с увеличението от 6,1 % през 2010 г. С това повишение европейските дружества почти се изравняват с предприятията от САЩ (прираст 9 %), надхвърлят средния световен прираст (7,6 %) и значително изпреварват японските предприятия (прираст 1,7 %).
В отраслите с висока интензивност на НИРД се наблюдаваше увеличение на заетостта над средното. Това са основните констатации от изготвения от Европейската комисия „Сравнителен анализ на ЕС на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в промишлеността“, включващ 1500-те най-големи глобални инвеститори в НИРД. Сред водещите 50 дружества в света има 15 от ЕС, 18 от САЩ и 12 от Япония. Японският производител на автомобили „Toyota“ оглавява класацията, а „Volkswagen“, най-добре представилото се дружество от ЕС, е на трето място с инвестиции от 7,2 милиарда евро. Според неотдавна обявени от Евростат данни публичните и частните разходи за научноизследователска дейност в ЕС са нараснали общо до 2,03 % от БВП в сравнение с 2,01 % през 2010 г. Това се дължи главно на увеличението на разходите в частния
| Тази публикация е подготвена от Информационен център Европа Директно – Ямбол към Ямболската търговско-промишлена палата с финансовата подкрепа на Европейската Комисия. Информацията и мненията в тази публикация не отразяват задължително официалните становища на Европейската Комисия. |
Европейският комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин заяви: „Знанията са главният фактор за европейската конкурентоспособност, затова повишението на инвестициите в НИРД от страна на дружествата от ЕС е основно оръжие в битката ни за икономически растеж и работни места. Сега ние трябва да отговорим на амбициите на частните предприемачи с увеличение на инвестициите в НИРД на национално и европейско равнище. Ръководителите на ЕС трябва да изпратят силен сигнал, одобрявайки амбициозен бюджет за „Хоризонт 2020“ — бъдещата ни програма за научни изследвания и иновации.“
Данните за общия размер на инвестициите на дружествата в сравнителния анализ показват, че САЩ все още изпреварват ЕС (178,4 милиарда евро срещу 144,6 милиарда евро), което се обяснява с високия брой на високотехнологичните предприятия в САЩ. Дружествата с най-голям прираст на разходите за НИРД сред първите 100 са в сектора на информационните и комуникационните технологии, а именно „Huawei“ (48,4 %), „Apple“ (36,3 %) и „STMicroelectronics“ (34,5 %). Други дружества сред първите 100 с големи увеличения на инвестициите в НИРД са с дейност в производството на автомобили и автомобилни части, като някои са със седалище в ЕС, например „BMW“ (21,6 %) и „Renault“ (19,4 %).
В ЕС повишението на разходите за НИРД през 2011 г. се дължи най-вече на производството на автомобили (прираст 16,2 %), което има най-големия дял от инвестициите в НИРД в ЕС (25 %). Дружествата със седалище в Германия, чийто дял е около една трета от общия размер на частните инвестиции в НИРД, са увеличили разходите си в тази област с 9,5 %. Дружествата от Обединеното кралство и Франция, които също имат висок дял в частните инвестиции, са отчели увеличение съответно от 13,1 % и 7,6 %.
Контекст
Сравнителният анализ от 2012 г. е извършен въз основа на извадка от 1500 дружества — най-големите инвеститори в НИРД в света, на които се падат почти 90 % от общите разходи за НИРД, извършвани от предприятията в целия свят. В анализа се измерва общата стойност на глобалните им инвестиции за НИРД, финансирани със собствени средства, независимо от мястото на извършване на съответните НИРД. От 1500 дружества 405 са със седалище в ЕС, 503 в САЩ, 296 в Япония и 296 в други части на света, в т.ч. Швейцария, Южна Корея, Китай, Индия и 23 други държави. Всяка от анализираните държави е инвестирала най-малко 35 милиона евро в НИРД през 2011 г.
Данните от анализа показват, че като цяло растежът на заетостта е по-висок в секторите с висока интензивност на НИРД. Общата заетост за извадка от 815 анализирани дружества е нараснала с 22,3 % през периода 2003—2011 г. благодарение най-вече на увеличението в отраслите с висока интензивност на НИРД (36,1 %). В извадката с дружества от ЕС растежът на заетостта е бил много висок във високотехнологичните сектори (38 %). Заетостта е нараснала с 20 % в секторите със средна интензивност и с 19 % в секторите с ниска интензивност на НИРД.
Ново изследване показва, че Европейският съюз е привлекателно място за НИРД за предприятията извън ЕС и че чуждестранните инвестиции в тези дейности са голям източник на заетост и конкурентоспособност в Европа. Дружествата от САЩ например са увеличили разходите си за НИРД в ЕС от 12 милиарда долара през 2000 г. до 23 милиарда долара през 2008 г. Те харчат за тези дейности десет пъти повече в Европейския съюз отколкото в Китай и Индия, взети заедно. Неотдавнашно проучване (IP/12/905)сред водещите дружества от ЕС показа значителното положително въздействие на публичните инвестиции в НИРД върху частните инвестиции в НИРД, в т.ч. фискални стимули, безвъзмездни средства от държавния бюджет, финансова помощ от ЕС и публично-частни партньорства на национално равнище и на равнище ЕС.
„Хоризонт 2020“ е новата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, представена от Комисията като част от предложението ? за бюджетната рамка за 2014—2020 г. За да бъдат стимулирани научните изследвания и иновациите като фактор за осигуряване на икономически растеж и работни места, Комисията предложи бюджет от 80 милиарда евро, при положение че предвидените средства за сега действащата Седма рамкова програма са 55 милиарда.
Европейският съюз си постави за цел публичните и частните разходи за научноизследователска дейност да достигнат общо 3 % от БВП през 2020 г. Този основен показател по стратегията „Европа 2020“ трябва своевременно да бъде допълнен от основен показател за иновациите, който в момента се разработва.
Тази публикация е подготвена от Информационен център Европа Директно – Ямбол към Ямболската търговско-промишлена палата с финансовата подкрепа на Европейската Комисия. Информацията и мненията в тази публикация не отразяват задължително официалните становища на Европейската Комисия.
